вторник, 3 март 2009 г.

3ти Март

"Ти празнуваш ли ?" ме пита днес един познат , та в последните часове на деня сядам да драсна два реда дали празнувам и защо.Те малките радости правят живота хубав а като няма кой да ти го оправи живота ... Празнувам , що да не празнувам. При мене , щом има повод да се отпусна малко го използвам , та било и "Комунистически празник" като 3ти Март.От друга страна , си мисля - тогава са умирали хора. Българи. Макар , че по днешните префърцунени и криворазбрани стандарти тея чичкивци и момчета сигурно минават за простички , тогава хората са си ги уважавали защото са отивали да мрат за да променят нещо. Нещо което родите им са запазили за 500 години. Нещо което са помнили 500 години. Нещо ,за което никой от днешните герои с Армани , Версаче и последният красък на Нокиа , без две стотинки в джоба но със самочувствие на руски милионер си няма представа. Българщина. Жалко и тъжно как хората се концентрират върху последствието , не върху акта на нашите си хора , войници , дали живота си за страната си. Един велик българин който аз умирам да цитирам само с едно изречение би казал сигурно пак - "Културица , трябва малко , културица..." Аз не знам какво да кажа. Пия си ракията и си мисля , че по начина по който никой не обръща внимание на наща си страна от празнуването на тая дата , така и никой не обръща внимание и на смъртта на нашите момчета в която и да е война, ако щеш и в Ирак. Всеки разбирател философства кой - кого използвал и между другото , наще си - кучета ги яли. На тоя ден може би трябва да почитат всички които са паднали за страната си , без значение кога и къде , вместо да преценяват събитията през призмата на манипулираните си разбирания. Аз разбира се може и да бъркам. Не живея в България. Не си спомням всичките комунистически и не празници ама си мисля , че когато някой умира като вйник , особено от твоята си държава , си заслужава да се почете. Лека им пръст на тях , живи и здрави на вас а аз си допивам ракията и ще бягам да спя , че почнах да звуча много патриотично.