сряда, 26 август 2009 г.

My Grip дръжки.

Базираните на полимери оръжия често са считани за оръжията на 21ви век заради използването на нестандартни материали и технологии при производството. Полимерите разрешават по-лесно оформяне и конструиране на първоначалният модел, по-лесно производство и по-унифициран краен продукт. Примера на Гастон Глок е всеизвестен и първоначалният скептицизъм към "пластмасовият" му продукт отдавна е забравен - полимерните пистолети вече се произвеждат от почти всеки сериозен производител който иска да намери място на пазара. За съжаление, унифицирането на дизайна, специално при полимерните пистолети, макар и много добре развито в днешно време, не винаги задоволява една малка част от потребителите. Колкото и ергономично да са формирани повечето от новите полимерни продукти, винаги ще се намерят хора които биха желали малко по-различна форма на дръжката на оръжие което им се налага да употребяват - било заради качествата му, било заради служебното им положение. Продукта който бих желал да ви представя покрива точно тази част от потребителите - хора с по-големи ръце или хора които стрелят в някакъв вид спортна стрелба и биха желали дръжка която да пасва специално на техните изисквания а също и просто оръжейни ентусиасти. Фирмата Fast Cap е създадена от изобретатели в практическата сфера - хора които активно използват изобретенията си за подобряване и улесняване на работата която вършат. Не случайно е и членството и в TPS - фирмата на Тоyота която се занимава най-общо казано с подобряване и усъвършенстване на работният процес. Продукта Мy Grip на Fast Cap е уникален с възможноста си да се формира по специфичните изисквания на потребителя като се използва само топла вода или въздух. Материала, макр и предназначен предимно за пластмасови оръжия, може да се оформи и върху метални такива, като дава възможност да се изрязва, удебелява или изтънява на определени места а също така и да се награпява по всякакъв начин, удобен на индивидуалният потребител. Материала, веднъж активиран чрез затопляне и оформен, се втвърдява до нормална температура и седи солидно залепен върху метална или пластмасова повърхност без да и променя структурата или афектира по какъвто и да е начин. По желание на потребителя, в бъдеще материала може да се отлепи лесно и да се формира наново върху друго оръжие или да се използва под друга форма върху същото. Мy Grip може да бъде поръчан в няколко различни цвята, включително черен или защитен. В следващото 17мин. филмче можете да се запознаете с чудесните възможности които Fast Grip предоставя:

петък, 10 юли 2009 г.

Модификации на М4

За всички любители на Черната Пушка, горното .gif изображение е от блога на Double Tapper и отразява част от възможностите за конфигуриране на системата М4. Изображението е направено като е използван конфигуратора на La Rue Tactical една от най-добрите фирми за модифициране на М4. Самият конфигуратор можете да намерите тук . На сайта на La Rue можете също данамерите доста добър скрийнсейвър с интересни снимки с добра резолюция. Снимката е кликабилна и ще ви разреши да видите ефекта в пълният си размер.

четвъртък, 21 май 2009 г.

SR9 на Ruger

Sturm Ruger & Co. е фирма, известна предимно със солидната изработка на оръжията си.Между многото и успешни модели са револверите SP101, Redhawk, прецизният самозареждащ се Mark III и Р85 както и Ruger Mini, заимствала механиката си от не безизвестната М14.
Основното качество на марката Ruger е здравината на изделията им и новият SR9 не прави изключение. Представен на американският пазар през Октомври 2007год. пистолета веднага става обект на внимание на ентусиасти и професионалисти, като първият модел на Ruger с инерционен ударник. Внезапното показване преди края на годината е стар маркетингов трик на Ruger а самият пистолет е бил по чертожните маси дълго преди началото на производството му като разработката му е била пазена в строга тайна заедно с успоредно разработваният малък LCP и револвера LCR, и трите базирани на полимерни рами, и трите, вече доказани хитове на пазара. Всички сериозни издания дадоха много добри ревюта за новият пистолет като например това видео на Guns and Ammo.
Някой, като един от редакторите на гореспоменатото списание, пък подложи пистолета на истинско мъчение: За два следобеда Патрик Суини е прострелял общо 12 000 патрона, 10 000 от тях Magtech 115gr. FMJ през SR9, като при този експеримент е било използвано устройството за зареждане на пълнителите Uplula, няколко души са помагали при зареждането и в края стрелящият е използвал термо-изолирана ръкавица а пистолета е поливан с вода, като се вижда от снимката. През цялото време SR9 е стрелял точно и не е показал никакви проблеми което не е учудващо за качеството на Ruger. Повече подробности за това можете да прочетете в самата статия на Суини: Ruger's Workhorse

Шест месеца по-късно след блестящият старт дойде и един неочакван проблем - няколко души рапортуваха, че пистолета може да произведе изстрел ако бъде испуснат на страна при патрон в патронника и свален външен предпазител... Макар и да не беше документиран подобен случай, Ruger веднага обяви, че ще събере всички произведени до момента пистолети и ще промени УСМ на пистолета като фирмата пое разходите по изпращането в двете посоки и даде на купувачите афектирани от този факт, един допълнителен пълнител за да се реваншират за създаденото неудобство. Пистолетите бяха снабдени с нова, тунингована по спецификации от изследване на мнения на купувачи, спусъкова група, почти изцяло изглеждаща като тази на Глок. Ударният механизъм беше подсигурен а всички нови пистолети бяха маркирани с червена, кръгла лепенка от ляво до спусъка която означава, че купеният пистолет не е напускал фабриката преди да бъде променен по новите спецификации. Макар, че вече не може да се намери първоначалният модел на SR9, показан на долната снимка, когато четете статии може да го разпознаете на снимките по липсващият предпазител на спусъка и по изнесеното му напред разположение. Това е единствената видима разлика между "дефектният" и "поправеният" УСМ на SR9.

Номерата на поправените пистолети са по-малки от 330-29999. Разглежданият по-долу образец влиза в тази група но след като се обадих във фабриката ми беше факсирана цялата документация доказваща, че новопроизведеният пистолет се е намирал все още в складовете на завода производител когато поправката се е наложила, бил е поправен и после изпратен в магазина от който го поръчах. Тук ще намерите целият официален текст по въпроса.

Цялата тази, неприятна на пръв поглед история се оказа още по-голям пазарен успех за Ruger, защото утвърди сериозно позициите им на качествена компания, грижеща се за своите клиенти и реагираща светкавично на всеки проблем свързан с безопасноста на техните оръжия. До голяма степен за това допринесе и факта, че "новият" SR9 се оказа още по-добър от първите произведени екземпляри и беше харесан от купувачите.

По устройство SR9 е почти идентичен с механиката на Глок - презареждането се осъществява от отката след изстрел а цевта е накланяща се и се заключва в задният си край. При разглеждане на затворната рама веднага правят впечатление няколко неща - усиленият външен изхвъргач разположен от дясната страна, непосредствено до достатъчно големият и занижен отвор за изхвърляне на гилзата. Върху самата затворна рама се намира визуален индикатор за зареден патронник който стърчи около 3мм нагоре когато има патрон в патронника и е наклонен плавно в здният си край, подсигуряващ безпроблемното изваждане на пистолета от кобур или чанта. Прицелите са много добре видими, макар и да не са "нощни" и могат да се нагласят по хоризонталната а задният и по вертикалната си плоскост. В задната част на рамата се намира кръгло прозорче в което се вижда задната част на ударника когато е взведен. Затворната рама се предлага в два различни цвята - черна и натурална - стоманена, като черната е оксидирана а натуралната е с полирани страни. И двете затворни рами имат широки нарези в задните си страници за улесняване на захвата при зареждане. SR9 няма нарязвания в предната част на затворната си рама.

Рамата на пистолета е от полимер който Ruger определя като "инжектиран" с фибро стъкло и който наистина е изключително здрав материал с издържлива на температурни разлики и драскане повърхност която също така не рефлектира силна светлина. Рамата може да бъде поръчана в черен или зелен цвят. В задната част на рамата се намира двустранно действащият предпазител, бутона за изхвърляне на пълнителя също е двустранно действащ, достатъчно издаден навън и удобен за натискане с мокра ръка или с ръкавица, разположен в задният край на спусъковата скоба. Самата спусъкова скоба е доста удобно заоблена, без плоска повърхност в предният си край и продължава напред в релса за аксесоари която приема всички Пикатини и Уейвър размер уреди.

Цевта на SR9 е дълга 4.14" и е фрезована, стругована, разпробита и нарязана от кована заготовка неръждаема стомана без да има каквото и да е хромирано покритие. В предната си част цевта има удебеление подобно на "Bull Barrel" което е ръчно пасвано към затворната рама. Цевта не стърчи извън параметрите на затворната рама и освен ако не се смени с не-фирмена такава, не може да бъде нарязана за заглушител или компенсатор. Цевта има много солидна, полирана захранваща рама към патронника. Възвръщателната пружина е плоска, навита лента, задържаща се в долната част на цевта и е нанизана върху полимерна ос, лежаща в другият си край в предната част на затворната кутия. Цевта и възвръщателната пружина на пръв поглед са идентични с тези на известният Валтер 99.

Дръжката на SR9 е извънредно удобна и напомня до някъде на дръжките на Браунинг Хай-Пауър и ЧЗ 75 но доста по-плоска за приемаща двойно-редови пълнител. В горната си част дръжката е стеснена странично а от зад е изрязана, като разрешава сравнително висок захват. Друга уникална особеност на SR9 е завъртащата се задна част на дръжката, която ви разрешава според предпочитанията да имате плоска или "военен" тип - заоблена задна част на дръжката, без да се притеснявате, че можете да си изгубите различните по профил пластини както при повечето други пистолети предлагащи тази опция.

Пълнителят побира 17 патрона 9Х19 Para в два реда като има 16 кръгли дупки от едната и 17 от другата си страна, кореспондиращи на патроните зад тях. Оригинално SR9 се доставя с два пълнителя от изключително добро качество, с маркировки че са произведени в Италия, и с простичък но ефективен уред за зареждане на пълнителите. Ruger също изпраща новите си пистолети с катинар за заключване и изстреляна гилза със серийният номер на оръжието.

Пистолета прави впечатление като извънредно ергономичен и относително плосък за да бъде ефективно носен под дрехите в подходящ кобур. Възвращателната пружина е сравнително лека което разрешава на жени или тинейджъри да работят доста лесно с него и това, заедно с големият капацитет на пълнителя и сравнително достъпната цена го прави доста добро оръжие за домашна защита.

През разглежданият образец има простреляни повече от 3000 патрона от Октомври 2008год. до сега, като механично пистолета не е показал абсолютно никакви проблеми. Закупените два допълнителни пълнителя (двата в ляво на горната снимка) от Ruger се оказаха без маркировки за производител, с различни технологични отвори от оригиналните и изискваха извънредно усилие за зареждане след десетият патрон. При оплакване от моя страна Ruger обеща, че ще замени въпросните пълнители с такива, произведени в Италия. На долното видео пистолета е в състоянието в което беше доставен в магазина.

А тук сина ми стреля SR9 на стрелбището:

Контрола на оръжието е много добър и разрешава доста точни единични и последователни изстрели на различни дистанции. Зависи от това колко опит има стрелеца и как е свикнал с оръжието, но като пример, след близо 800 патрона през SR9 аз мога да поддържам група от 10см. на 12-15м при относително бърза стрелба - изстрел през секунда. При пак такова количество муниции изстреляни през въпросният пистолет, сина ми беше в състояние да сваля относително постоянно боулинг кегли на разстояние от 50м. Бих препоръчал SR9 нa Ruger на всеки сериозен оръжеен ентусиаст като надеждно и лесно за поддръжка оръжие със сериозен капацитет от 18 патрона и сравнително плоски габарити, удобни за носене. Повече за физическите размери на пистолета ще намерите във връзката към производителя в началото на това ревю.
Това пък е видео от вътрешноста на цевта на SR9 след около 3000 изстрела.
==================================================
* Очаквайте в най-скоро време видео и снимки от прострелване на пистолета в сравнение с Glock 17 , SIG SAUER 226 X5 Tactical и Llama .38 super Коментар: 9 Юни 2009.

четвъртък, 23 април 2009 г.

Sig Sauer P250 - ТАКТИЧЕСКИ ПИСТОЛЕТ НА 2009

Списанието American Rifleman обяви Sig Sauer P250 за "Тактически Пистолет на Годината".
Един от редакторите на списанието- Уили Клап (Wiley Clapp)обяви възможноста да се комбинират калибри, цеви и рами за различни размери, като се запазва един основен, най-общо казано - спусъково взводен механизъм за революционна и каза, че това е може би най-добрият дизайн в сегашно време.
Възможноста да приема цеви с дължина от 3.1" до 4.7" , калибри - 9мм,.357Sig, .40S&W и .45ACP и пълнители с капацитет до 20 патрона (в 9mm.Para) рави системата изключително гъвкава и без еквивалент от другите производители.
Аз бих наклонил плоскоста и в друга посока - Далновидните собственици на Sig Sauer може би бързат да си осигурят една бъдеща продаваемост за сметка на страха от ограничаване на оръжията след поредният демократичен президен на САЩ.
Тъй като само металният модул със спусъка носи серийният номер на оръжието, един собственик би имал свободата да стреля различни по компановка и калибър оръжия като притежава обаче напълно легално само един пистолет.
Както и да е, системата е уникална със дизайна си, със "мекият" за ДА спусък, с възможноста да бъде модифицирана и с отсъствието на усложнения като декокър и външен предпазител.
Наградата е абсолютно заслужено признание и нека да честитим на всички щастливи собственици!

събота, 11 април 2009 г.

МУНИЦИИ - Winchester BONDED PDX1 9mm.

Tъй като през последно време ми минаха доста муниции през ръцете, започвам да разглеждам тук по-интересните от тях.
Новият патрон на Winchester от серията SUPREME ELITE , BONDED PDX1 +P 124gr. JHP еозначен за "Персонална Защита" и е създаден специално по изисквания и критерии на ФБР,които симулират реални ситуации. Куршума е разработен за максимална терминална балистика и в момента е приет на въоръжение във ФБР като стандартен патрон подкалибър .40 S&W. За цивилният пазар куршума се продава във калибри 9mm (9Х19 Para), 40 Smith & Wesson, 45 ACP и .38 Special.

Технологията на Winchester за изработката на PDX1 е по-качествена от тази на конкурентите поради факта, че медното покритие се нанася чрез електролиза, което не разрешава на куршума да се фрагментира както повечето известни Hollow point . Това от своя страна осигурява по-надеждно преминаване през бариери като стъкло или дреха. При навлизане в тъканта предната част на куршума отваря шест сегмента, които увеличават фронталната площ на куршума 1.5 пъти, отдавайки по-бързо енергията.

Ъгъла на скосение на куршума е направен специално с идеята да бъде използван безпроблемно в повечето модерни самозарядни пистолети а гилзата е покрита с никел за да осигури лесно плъзгане в патронника и изхвърляне след изстрел.

Заряда е което осигурява приблизителна енергия на куршума от 330J на около 50м.

Каталожните означения на новият патрон са както следва:

S9MMPDB 9mm Luger +P 124g JHP Bonded

S9MMPDB1 9mm Luger 147g JHP Bonded

S40SWPDB 40 S&W 165g JHP Bonded

S40SWPDB1 40 S&W 180g JHP Bonded

S45PDB 45 Auto 230g JHP Bonded

S38PDB 38 Special +P 130g JHP Bonded

PDX1 се продава в кутии от по 20 броя и струва между $23 и $30, цена за която може да се купят около 150 обикновенни патрона за стрелба по мишени.

четвъртък, 9 април 2009 г.

Sig Sauer P226 X-Five Tactical TB

Искам да благодаря на Наско и на момчетата от форума за поздравленията, най-искренно да им пожелая да им се връща и да поздравя и аз от своя страна всички с нови "придобивки".
Получих пистолета преди два дена, все още не мога да повярвам, че е тук защото го чакам от Октомври миналата година.
Нащтраках купчина снимки три часа след като се прибрах, заедно с едно клипче и ги качих тук: SIG SAUER P226 X-5 Tactical TB Пистолета е още с оригиналната смазка, току-що го извадих от кутията. Мисля да добавям още снимки в този албум, ако на някой му е интересно - проверявайте го от време на време. Очаквам да видя мой приятел от местният SWAT тим през този уйкенд и силно се надявам да ми даде да снимам като отидеме на тяхното стрелбище да го простреляме. Дано да имат заглушители и подзвукови муниции - това ще са интересни снимки и надявам се - видео.
Първото клипче от новата придобивка може да се види в блога на приятелят ми Наско - Blue Gun Blog Те не бяха много за пред хора, благодарение на качеството си, което аз не намирам за много добро, но щом са там - няма лошо.
Най-вероятно ще го прострелям другата седмица, тази съм много зает. За сега само се разхождам из къщи, щтракам на сухо и плаша кучето. В момента в който имам снимки ще ги видят и тези които минават от тук чат-пат.
Благодаря отново за пожеланията, бъдете здрави.

четвъртък, 2 април 2009 г.

БЕРЕТАТА НА МОСАД

Beretta модел 70s и 71 под .22LR са били предпочитаното оръжие на Мосад за разчистване на сметки с враговете на Израел, също и на бордовите агенти на Ел Ал - израелските авио-линии. Beretta 70s/71 са компактни SA .22 калибър самозареждащи се пистолети, използващи осем патронен, едноредов пълнител. Размерите на двата модела са : Дължина - 165мм. Височина - 123мм. Двата модела използват цев с дължина 90мм. Модел 70s тежи 660гр а модел 71 - 480гр. с незареден пълнител.
Beretta са често критикувани, че оръжията им са по-тежки и солидно изработени отколкото е нужно за калибъра им и макар, че с тежестта си модел 70s да не прави изключение, в този случай това само помага за стабилизиране на оръжието при целене и абсорбиране на отката на малкият калибър което го прави извънредно лесно за употреба.
Oт серията 70 съществуват още: модел 72 със дължина на цевта 150мм а също и модели 73,74 и 75 на които няма да се спирам в момента като модел 74 е единственият с регулиращ се спусък.
При всичките разновидности на модела 70 цевта разрешава да бъде модифицирана за използване на заглушител.
Beretta модел 70s е идентична като функциониране с модел 71 с изключение на това,че първата има ниско профилен, коригиращ се заден прицел а 71 е екипирана само с нормални, ненагласящи се, военен тип прицели. Друга разлика между двата модела е, че 71 е произвеждан с олекотена рама и има предпазител на пълнителя, не разрешаващ пистолета да произведе изстрел при изваден пълнител.
Двата модела имат предпазител, задействащ се с палеца на дясната ръка, разположен от лявата страна на оръжието и лост, заключващ затвора, разположен също в ляво, над спусъка. Бутона за освобождаване на пълнителя се намира в долният заден край, от лявата страна на дръжката.
Пистолета оперира на откат и благодарение на малкият калибър е извънредно точен и лесен за контролиране. Моделът 70s започва да се произвежда към 1962 г., първоначално в калибър .32 (7,65 мм) и скоро след това в .38ACP, предимно за италианската полиция за която това е бил все още стандартен калибър,по-късно под .22LR. Известен е под търговското наименование "Пума" (Puma) а по-късно - Нова Пума (New Puma). Мосад са използвали този модел предимно с FMJ или Magnum амуниции.
Beretta 70s/71, заедно с модела "951" спира да се произвежда към средата на 70те години и лиценза заедно с машините за производство биват продадени на приятелският по това време Ирак, който продължава да произвежда оръжието под търговското име "Tariq" Подобна зделка е имало няколко години по-рано с Египет за модела "951"
Beretta 70s/71 остава в оръжейната история като един от най-добрите произвеждани пистолети под .22LR

В края на 60те и началото на 70те години, когато израелците все още са усъвършенствали защитните си служби, Мосад са се спрели на модела 70s/71 заради безупречната му репутация, изключителна точност и малкият размер.

Мосад са търсели оръжие което да е в състояние да поразява бързо жизнено важни органи с относително по-глоям брой патрони, отколкото може да носи револвер, като сведе до минимум шанса за странични жертви и тази концепция се реализира с приемането на служба на Beretta 70s/71.

Пистолета е приет за стандартно оръжие на летящите по линиите на Ел Ал агенти и като оръжие за специални задачи на Мосад. Последните са използвали именно този пистолет за да елиминират набелязани терористи като най-известните случаи са тези с убиването на терористите и свързаните с тях, виновни за Мюнхенското клане на олимпииският тим на Израел през 1972год.

От своя страна охраната на Ел Ал многократно и успешно е осуетявала отвличания, като първият най-известният случай е бил когато агента Мордехай Рахамим е спрял няколко тежко въоръжени арабски терористи, атакували полет на Ел Ал в Цюрих през зимата на 1969год. Рахамим е застрелял един от терористите в главата малко преди полицията да атакува и обезвреди останалите.

Beretta 70s/71 заема достойно място в списъка с успешни модели на италианският производител и доказва, че дори и под такъв малък калибър, в подходящи ръце може да се превърне в изключително ефективно оръжие.

_________________________________________________ Автора е използвал допълнителна информация от статия на Nick Jacobellis.

понеделник, 30 март 2009 г.

КАК СЕ ХАКВАТ 18 ХАРД ДРАЙВА ?

Ето още един чудесен начин да се справите с 18 проблемни хард драйва.

сряда, 25 март 2009 г.

НОВИНИ ОТ BERETTA U.S.A.

Преди около месец Beretta U.S.A. обяви, че е спечелила контракт с Американската Армия, за доставката на 450 000 пистолета от модела 92FS.
Това количество ще бъде разпределено между клиенти на Армията извън САЩ.
Контракта е най-големият до сега, след поръчката която е получил Colt повреме на Втората Световна Война и утвърждава положението на Beretta като основен доставчик на служебно късоцевно оръжие за държават и армията.
Според Джефри Рeй, ( Jeffrey Reh) един от главните мениджери в Beretta U.S.A., от 1985та година, когато фирмата спечели конкурса за снабдяване на Армията, фирмата е работила съвместно с различните и подразделения и преди около три години Beretta U.S.A. спечели 13 различни контракта за осигуряване на 9мм пистолети.
Поръчката ще осигури работа на няколко стотин работници във фабриката в Мериленд за няколко години напред.
Според него, по-голямата част от поръчаните оръжия ще се разпределят между чуждестранните клиенти на Армията, като първата голяма партида от 20 000 пистолета ще потегли за Ирак за да снабдява иракската полиция.
Иракската армия от своя страна вече се снабдява с американско късоцевно оръжие от Smith & Wesson - моделите в различни модификации, M&P и Sigma, последният е почти идентичен с Glock, вече се използват от иракчаните.
При приемане на поръчката правителството на САЩ са разглеждали възможноста за нов конкурс между вече утвърдени държавни снабдители, като SIG SAUER и FHN,но в предвид икономическите усложнения при евентуална нова смяна на стандартното оръжие, са стигнали до решение при което Beretta остава на въоръжение, като поеме и външните поръчки към американските клиенти и съюзници. Това е повод да се замислим дали част от тези пистолети няма да се насочат и към България, без значение дали са необходими на държавата или не. Бъдещето и политиците ще кажат. По време на обявяването на новината, президента на фирмата - Юго Гюсали Берета (Ugo Gusalli Beretta) обяви, че новата поръчка е чест и доказателство за качеството и надеждността на оръжието което произвеждат, като не пропусна да добави, че при десетките хиляди тестове на модела е имало само едно засичане и, че Beretta все още определя световните стандарти в този клас оръжие.

вторник, 24 март 2009 г.

KRISS Super V .45

Нашумялата през 2005год. със системата KRISS Super V фирма TDI обяви на тазгодишното Shot Show, състояло се в Орландо, Флорида, че най-после е получила разрешение да продава цивилни модификации.
Фирмата е създадена през 2002ра година и развойната и база се намира във Вирджиния. Фирмата е дъщерна на швейцарската Gamma Recherches et Technologies Holding SA и е напълно притежавана от американски собственици.
KRISS Super V не е непознато оръжие. Още с появяването си беше представено в рубриката "Оръжия на бъдещето" на Дискавъри Чанъл и няколко клипа се въртят в интернет.
С какво е привлича вниманието странно изглеждащата система ? Когато се появи за първи път информация за тази разработката на Transformational Defence Industries , известният редактор на Defence Review Дейвид Крейн попита на шега какво става когато кръстосаш маркуч за зареждане на бензин с автомат Томпсън. Наистина от вече редките снимки на първоначалната разработка, оръжието прилича точно на споменатата кръстоска. Оръжието е категоризирано като картечен пистолет под .45 калибър, като в момента са разработени четири версии - две за държавните органи и две за цивилни продажби. В оригиналната си версия KRISS Super V стреля от заключен затвор за да осигури точен първоначален изстрел. Затвора оперира на откат, като го забавя, абсорбира и пренасочва назад и надолу за да елиминира повдигането на дулото при стрелба в автоматичен режим.
Въпреки, че системата е патентована и оригинална в конструкцията си, подобни ситеми са разработвани в миналото от руски конструктори, предимно в приложения за спортна стрелба. 5.5 инчовата цев заедно със затворният и спусъковият механизми лежи в олекотена пластмасова конструкция със згъваем приклад и две релси за аксесоари, като предпазителя може да се задейства от двете страни на оръжието. По същият начин се оперира и селектора за стрелба, имащ три положения - единичен изстрел, серия от два изстрела и напълно автоматична стрелба. Лоста за зареждане е згъваем и е от лявата страна на оръжието.
TDI твърдят, че пистолета намаля отката с около 60% а повдигането на дулото с 90% и въпреки добрите отзиви при демонстрацията на първите работещи екземпляри, по форумите се появиха критики, че .45ти калибровият патрон не е бронебоен а оръжието се рекламира като предназначено за специалните полицейски подразделения, които от своя страна имат подобно изискване за арсенала си. В отговор на това TDI намалих тежеста на оръжието с около 50%, до около 2.5кг без пълнител и згъваем приклад, и разработиха модели които използват широко разпространеният в полицейските приложения патрон .40 S&W а за цивилните модели - 9Х19 Para.Също така беше обърнато внимание, че скороста на стрелба е много голяма и в момента ТDI са я намалили до 200 изстрела в минута.
През последните две години TDI разработи заедно с Magpul Industries двуредово, 17 патронно удължение за пълнител на Глог 21, което качва капацитета на пълнителя до 30 куршума. Цивилната версия на KRISS Super V се различава предимно по дължината на цевта която е удължена до 16", липсата на превключвател за автоматична стрелба и стреля само с единични изстрели, като ATF са изискали изрично, конструкцията на цивилната версия да не разрешава преправяне на механизма с такъв за автоматична стрелба, нещо широко разпространено при други оръжия, като например много версии на АК, където просто се сменя затвора с "автоматичен". Въпреки, че в повечето щати в момента относително свободно може да се купи автоматично оръжие, това изискване е било наложено на фирмата-производител за да могат да продават в цивилният сектор от пазара. Както се вижда от множеството клипове в интернет, KRISS Super V стреля много точно на стандартните разстояния от 15 до 25-30м. и групира твърде плътно за автоматично оръжие тежкият .45 куршум. Цивилната версия, благодарение на по-дългата си цев прави групи от по 6" на 150м. Официалната обявена ефективна дистанция на стрелба е 100м. Пистолета може да се оперира с две ръце или само с една ръка ако се налага, което го прави удобен за някой полицейски и военни приложения.

понеделник, 16 март 2009 г.

BOBERG RX9

Арне Б. Боберг от http://bobergengineering.com/ е създал интересен малък пистолет.Особенното е, че пълнителят не седи зад патронника а под него и е изнесен напред.Пистолета е в два модела: XR9 "джобен" вариант и още по-малкият XR9S.Двете конструкции са идентични, единствената разлика е , че "джобният" вариант използва 9Х19 Para патрон, докъто по-компактният модел "S" -"Kъс" (Shorty) най-вероятно ще бъде произвеждан под късият 9мм патрон, .380Auto.
Двата модела изпозват система зареждане на патрона в патронника, за която конструктора очаква патент. Тази система е базирана на решения на Браунинг и Максим, използвани предимно в конструкции на тежки картечници. Боберг е успял да минимализира тази схема и да я приложи в изключително компактен пистолет.
Цевта е завъртаща се, оперираща зареждащият блок. Капацитета на пълнителя е от 7 патрона, плюс един в цевта. Пистолета има три предпазителя според автора.
Боберг твърди, че дизайна на цевта осигурява по-голяма пробивност на куршумите от някой модели на известните джобни пистолети на Кар а също и от известният модел на Зиг Зауер Р226.
Базирано на много по-късата цев на XR9, това твърдение е меко казано учудващо но нека не забравяме, че най-добрата проверка на едно оръжие идва с времето, а този обнадеждаващ малък пистолет даже не се произвежда още масово. За сега цената му не е посочена но новото за тази година на сайта е, че производството му е планирано за средата на 2009год.
Въпреки, че сайта окуражава посетителите му да се свържат с конструктора за повече информация,
аз не получих отговор когато го направих преди около половин година.
Въпреки всичко, сайта си заслужава посещението. Там ще намерите интересни клипове на които се вижда как оперира XR9 заедно с друга, свързана с пистолета информация.

петък, 13 март 2009 г.

LLAMA .38 SUPER

Предоставям на вашето внимание пистолета Лама VIII Model 9, .38 Super. Макар и рядък модел и калибър, за мене този пистолет има повече сантиментална отколкото колекционерна стойност и преди да се заровиме в сухи детайли искам да Ви запозная с малко исторически факти, предполагам неизвестни набългарският оръжеен ентусиаст.Именно за това си позволявам да бъда малко по-обстоен във фактите, свързани с историята на фирмата, калибъра и самият пистолет. Дано да намерите представената информация за интересна и полезна.
ИСТОРИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ
Фирмата "Gabilondo y Cya" е испанска фирма започнала производството на пистолети през 1904 в Герника. Испания вече е била страна с традиции в производството на специални стомани и испанските пистолети не правят изключение, с едно малко правило: Те или са с много добро или с лошо качество. Проблема на масовите испански производители на оръжие в началото на века е бил, че са имали технология за производство на висококачествена стомана но като количество тя не е биладостатъчна за да задоволи частният сектор на пазара. Държавните поръчки за задоволяване на армията са консумирали голяма част от качествените материали и производствени ресурси и за това рядко може да се намери стандартизирано испанско оръжие за частният сектор, изцяло произведено от качествени материали. Llama ( Испанското произношение е "Йиама" или "Джама", американското - "Лама", означава "Пламък","Факел" ) е запазена марка под която Габилондо са произвеждали копия и оторизирани реплики, предимно на Колт, като по-късно са купили лиценз за промяна на дизайна, както повечето качествени испански фирми от това време. В началото на криерата си фирмата е произвеждала също и голямо количество копия на Нагант.
Голяма част от добрата си репутация Габилондо дължи на контракта с Франция за производство нареволвера Ruby 32ACP с 9 патрона за армията. Между 1914 и 1933 Габилондо наема няколко малки испански оръжейни фирми за "Френската" поръчка и произвежда общо около 300 000 единици от Руби. Фирмата търпи няколко преименувания през годините между двете световни войни а също така произвежда пистолети за още две други фирми под техните запазени марки - Таулер, който е бил известен спортен стрелец, а също и за фирмата Мюгика. Двете продукции са били предназначени предимно за Южноамериканският пазар и от 1933 до 1935 Габилондо изнася големи количества от собствената си продукция,заедно с производството за горните две компании. По това време Габилондо снабдява също и испанските тайни служби с револвери и автоматични пистолети предимно копия на Колт.
Интереса на производителите на оръжие по това време към Южна Америка се дължи предимно на факта,че калибъра 9мм във всичките му варианти е бил разрешен за цивилното население в повечето страни от този регион, докъто .45ACP е бил запазен предимно за дъжавните институции. Испанските фирми са имали езиковото предимство, продавайки в Южна Америка и освен това е важно да се отбележи, че репликите произвеждани за този пазар, поради малкият калибър не са изисквали специално качество на материалите и изработката, характерни при производството на по-големият, оригинален 1911 калибър - .45Именно заради това и много от произведените оръжия не са имали стриктен качествен контрол, което се отразява и на репутацията на някой от вносителите в Южна Америка. Съответно, благодарение на тези факти днешният северно-американски оръжеен ентусиаст няма много високо мнение за испанската продукция за Южна Америка като цяло. Габилондо са наводнявали пазара с модификации на 9мм реплики на Колт 1911, което, комбинирано с относителнодоброто им качество ги е правило особено ценени там. След Втората Световна Война, фирмата има своите върхове и падения, като се концентрира върху модифицирането на 1911 а също така създава няколко много успешни модела, като например М82 който е приет на въоръжение в испанската армия. През деведесете години на миналият век Габилондо произвеждат с голям успех качествени копия на Пара Ординанс (Para Ordinace, днешни Para USA), известни с по-големият капацитет на пълнителите си, като отново, основна част от продукцията им е била насочена към южноамериканският пазар, благодарение на популярноста на произвежданите калибри и не особено високите изисквания и стандарти.Фирмата изпада в невъзможност да поддържа традиционното си ниво на качество едновременно с правенето на печалба към края на века и фалира през 1999год. Част от работещите във фирмата решават да продължат производството но и тяхното ООД окончателно фалира през 2003год.В САЩ , Габилондо са внасяни от фирмите Stoeger Arms Corporation, SGS Importers, Eagle imports и Import Sports.
ОСОБЕНОСТИ НА ПАТРОНА
Тук е местото да се спра на калибъра на пистолета -.38 Super или както е правилнотопълно наименование - .38 Super Autoмаtic ,някъде ще го срещнете също като "+Р", за разлика от .38 АСР който макар и с почти идентични размери , има по-слаб заряд от .38 Super. Обръщам повече внимание на сравнението между споменатият калибър и други три вида патрони , защото, първо .38 Super е бъркан извънредно често с .38 и Largo и второ, защото бих искал да го сравня с най-широко използваният калибър - 9Х19 Para/Luger. Нарочно използвам двете названия на 9Х19 защото в Северна и Южна Америка той е известен по името на създателя си , докъто в Европа епопулярен под името което му е дадено от Лугър.Аз лично намирам, че стрелящите братя би трябвало да знаят особеностите на тези патрони, предимно от съображения за безопастност и после за обща информация. Известният между стрелящите със шеговитият прякор "Мексикански Магнум" .38 Super патрон не е нищо друго освен добре извесният ни 9мм (9.04мм) куршум, върху заряд произвеждащ по-голямo налягане от нормалният 9Х19 Пара/Лугер. Колкото и ясно и кратко да звучи подобен опит за дефиниция , сигурен съм , че може да се изпишат стотици страници с техническа и не толкова информация, касаещи форма на патрона, размери на гилзата, заряди, възпламенители, балистични характеристики и т.н.т.На долната снимка се вижда ясно разликата между .38 Super и 9X19 Para/Luger .
Както можете да сравните сами освен почти еднаквият диаметър, дължината , формата и заряда на двата патрона са съвсем различни. Като споменах и преди - .38 Super е "екзотичен" патрон, в никакъв случай не искам да го представя като по-добър, въпреки че си има някой предимства. Ето и размерите на 9Х19 Para/Luger: По-надолу са размерите на .38 Super.
Снимките са кликабилни и можете да ги отваряте в нов прозорец ако не са достатъчно ясни в този текст.

На долната снимка пък се вижда разликата между .38 Super и .38Largo - един от най-често бърканите с разглежданият модел куршум.

Първоначално Колт е тествал куршуми и заряди за създаването на ловен патрон и когато са експериментирали със 9mm разновидности, открили, че по-мощният заряд на .38ми калибър дава по-права траектория, разрешаващ на същият външен размер гилза да се сложи по-тежък 9mm куршум и да се постигне по-голяма точност с прострелваните образци, приемащи този калибър и заряд.
Обозначението ".38 Super " e въведено през 1929год. когато патрона започва да се използва в самозарядни пистолети от съображения за сигурност, за да не се бърка с 38ACP и за да не се зареждат по-мощни амуниции в оръжия които биха приели същият размер патрон но не биха издържали по-високото налягане на газовете. Две неща са много важни да се знаят от сериозният оръжеен ентусиаст, които са пряко свързани със безопасноста на стрелбата и боравенето с оръжие, когато сравняваме последните четири вида патрони и които се чувствам задължен да спомена тук а именно: Макар дефакто това да са куршуми с еднакви размери и три от четирите патрона да пасват в патронниците на определени модели, зарядите са съвсем различни и никога не трябва да използвате .38 Super в система предназначена за 9mm Largo или.38ми калибър.
Известни са също така модели пистолети, предимно произвеждани в Испания, включително и от Габилондо за които говориме, които приемат 9mm (9Х19) и .38 Super, със патронници наречени "Tolerant Chamber", но това са малки серии и ако оръжието не е специално обозначено с двата калибъра, никога не експериментирайте. Също така, за тези от вас който се увличат по Динамична Стрелба (IPSC) и имат възможноста да си зареждат сами патроните е много важно да спазват инструкциите на производителя на гилзи - в САЩ е добре известен термина "Super face" свързан със състезателите по Динамична Стрелба предимно през 80те години, зареждащи по-силен заряд в патроните си с цел да постигнат още по-равна траектория от и без това достатъчно "правата" балистика на .38 Super. Много от олекотените спортни пистолети на са издържали на по-мощният заряд и са се пръскали в ръцете на стрелящите. Макар че се спряхме на някой специфични особености на разглежданият патрон в сравнение със сходните калибри , две са важните особености които със сигурност го правят коренно различен от всички тях: Първо - дизайна на гилзата. За разлика от 9Х19mm и 9 Largo , пръстена в основата на гилзата на 38. Super е по-издаден извън тялото на самата гилза, докъто при първите два калибъра споменатият пръстен е наравно с размера на гилзата. В САЩ този вид пръстен се класифицира като "полу издаден".Тази характерна особеност разрешава на .38 Super да бъде зареждан и в някой видове револвери без да се използват т.н. "Moon Clips", кръгли пластини, конструирани с цел да зареждат патрони, създадени за автоматични пистолети в барабана на револвер. На този етап е важно е да се запомни , че разглежданият патрон е механично различен от 9mm Para/Luger и 9mm Largo но не и от 38ACP. Втората съществена разлика е налягането на газовете. Макар почти идентични по размер .38 Super и 38ACP , първият създава много по-силно налягане.В следващата импровизирана таблица можете да сравните данните на четирите сравнявани патрона :
Горните стоийности са относителни и са представени в "европейски",метрични мерки.
За база са взети приблизителни стойности от простреляни образци през 4.5 или 5 инча дуло, на FMJ куршум с приблизително еднаква тежина, при приблизително еднакви температурни условия. Ясно се вижда, че от трите приблизително еднакви по размер патрона (Largo, 38ACP и .38 Super), .38 Super има най-голямо дулно ускорение и енергия. Важно е да се отбележи, че по-модерният 9Х19 Para/Luger постига почти същите показатели като Largo и 38ACP, но с по-малък размер гилза, което е за сметка на заряда. Нека пак да припомня, че тези данни са относителни - 9mm куршум ще бъде измерен по различен начин, най-грубо казано(защото не споменавам десетки други фактори като стъпка на нарязване, вид на нарязването и т.н.т.), изстрелян през къса или дълга цев, което е вярно и за всеки един друг куршум и калибър. В началото на "кариерата" си .38 Super е станал известен с "правата" си балистика, което го е правило предпочитан калибър на специалните полицейски служби, не само в Испания и Южна Америка, но и в САЩ. Когато е създаден, през 1929 год, патрона е бил с най-мощен заряд, поне по спецификации, което, заедно с бронебойните качества на някой от произвеждащите го фирми става предпочитан размер на престъпници и полицаи. Известни са случаи когато агенти на ФБР са прострелвали двигател на кола със споменатият калибър. Нещата се променят с въвеждането на S&W .357 Magnum през 1935 год. но както споменах по-нагоре, патрона остава предпочитан за сериозните стрелци в Южна Америка и по-късно бива "открит" в турнирите по Динамична Стрелба.
МОДЕЛ
Разглежданият тук образец е Llama VIII,Model 9 под калибър .38 Super произведен в началото на седемдесетте години. В момента работя по него - полирам затворната кутия, търся някой част които искам да сменя и после ще го оксидирам наново, така че ще имам възможноста да ви представя още едно сравнение - да видим в коя модификация пистолета е по-добър. Моят екземпляр е в много добро състояние макар че с него, явно е стреляно много. Аз съм прострелял може би само около 500-600 патрона поради простата причина, че тук .38 Super амунициите са доста по-скъпи от нормалните 9мм. калибри. За кутия от 50 парчета ще трябва да кихнете между $20 и $30 в зависимост от производителя. Тук е мястото да споменем и недостатъците на испанските пистолети,един от най-известните - капризни от към патрони. Широко известният тип куршум - FMJ, или напълно покрит (облечен) с по-твърд метал куршум, по-често срещан като "Ball ammo" или още "Hardball" е предпочитана храна на испанските самозареждащи се пистолети. Дайте им нещо по-различно и няма да зареждат патронника или ще заклещват патрона на половината път. В случая проблема не е в пистолета а във времето. Нека не забравяме, че 1911 е дизйн от началото на века, когато хардбол-а е бил нормален, широко разпространен патрон и концепциите за кухи върхове и изместени центрове на тежест са били или екзотика, или запазена марка на държавните институции. На следващата снимка се вижда оригиналният дизайн на патронника на 1911. Посочената част се нарича "feed ramp" или рампа по която куршумите се плъзгат в патронника. Тази рампа в нашият случай е само с дължината на материала от който е изработен патронника. В по-новите модели 1911, разработвани след масовото навлизане в частният сектор на куршуми различни от FMJ, тази рампа е продължена надолу и почти стига пред първият патрон в пълнителя, осигуряваща по този начин плавното зареждане на патрон в патронника.
Много от италианските и немските марки имат удължена захранваща рампа в моделите си, но както казах преди - испанците, благодарение на масовите поръчки не са обръщали толкова внимание на такива подробности а и не са имали производствени ресурси за да произвеждат технически качествени компоненти нa на конкурентна цена. Наличието на удължена патронникова рампа в модерен пистолет е признак за високо качество или на тунингован екземпляр.
Размера на пистолета е 220мм. Х 141мм. Х 32мм. и тежи 38oz с незареден пълнител.
ЧАСТИ
Ламата е типична 1911 компановка под .38 Super калибър и работи по същият начин. Разглобен точно така, както се разглобява известният Колт, пистолета не изглежда
по-различно. Класически Браунингов 1911 с дулна втулка, къса ос (водач) на възвръщателната пружина и 5" цев, размер известен още като "Правителствен", с 9 патронен едноредов пълнител, благодарение на по-малкият по размер от .45ACP калибър. Характерна особеност на този модел е, че задната част на дръжката е изпълнена като модел, известен като "военен" или "G.I.", така известният 1911-А1. Той е представен от къс предпазител за петлето, наричан "Beaver Tail" и извит в долната си част "Back Strap" - "капак" който покрива пружината на ударника на 1911. Оригиналният 1911 за сравнение е имал плосък "Back Strap" и равна предна част на дръжката.Тук могат да се изпишат още много страници, аз ще го оставя за друг път но ще се спра на един интересен детайл. Обърнете внимание на "мостчето" през което минава лоста за заключване на цевта ("спирача" на затворната кутия)- това е характерна особеност по която можете грубо да датирате един 1911.
Първоначално това е бил оригиналният дизайн на Браунинг, но с времето той е дал дефект - при продължителна употреба на оръжието означеното на снимката "мостче" се е пукало поради малкото материал останал над отвора и закалката на двете шини.
Този "дефект", който в никакъв случай не е пречил на стрелбата, бива елиминиран като просто материала там е бил прорязван изцяло. Моят образец не прави изключение - мостчето е спукано. Тази особеност е вярна в 90% от случаите, в днешно време все още можете да срещнете оръжейници които произвеждат тунинговани 1911 по начина по който Джон Браунинг го е създал -с къс водач на възвръщателната пружина и мостче над спирачката на затвора. Нека спомена тук и за един друг недостатък на испанските самозарядни пистолети - не винаги оригиналнитепълнителите, изпращани с новите пистолети са от един и същи производител и с еднакво качество. На долната снимка се вижда фрапиращата разлика между двата пълнителя, които иначе изглеждат идентични. В този случай, по-тесният пълнител почти не е използван - когато стрелям с него, почти всеки трети патрон не може да бъде зареден, застава по средата между пълнителя и патронника и блокира хода на затвора.
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ
Две са разликите обаче, които правят разглежданата Лама исторически интересна и различна от повечето 1911 произвеждани днес а именно - моста между мерните прибори и извивката в долната,предна част на дръжката. За европейският оръжеен ентусиаст тези разлики може би са без значение. За всеки 1911 маниак това са "бонбончета" които не се намират всеки ден.
Нека да обясня - Поради по-"горещият" патрон, при продължително стреляне затворната кутия се загрява повече и в нашият случай моста служи за отвеждане на топлината и не разрешава затворната кутия да се деформира от температурното разширение. Такова инженерно решение усилваконструкцията на затворната кутия и елиминира възможни потенциални дефекти от по-лошокачествена партида заготовки. Друга важна особеност е, че погледнато през мерните прибори нерефлектиращата плоска лента дава възможност на стрелеца да се концентрира в целта без да му пречат евентуалните отблясъците от силната дневна светлина. Повечето сериозни модерни самозареждащи се пистолети имат матирана повърхност на затворната кутия или тя е набраздена с финни прави канали които не разрешават светлинни отблясъци. Друга важна подробност е предната част на дръжката, леко извита в долната си част. Смело мога да твърдя, че не съм срещал сериен модел, произведен в последните 20год. който да има тази извивка. Какво е интересното - тази извивка е характерна за модерните модели за Динамична Стрелба (IPSC) и почти не може да се срещне в толкова "стари" пистолети. Гладките дръжки, според някой участници в дисциплината, разрешават по-бързото вадене на оръжието от кобура, в сравнение с "тактическите", награпени военни дръжки при които се обръща внимание повече на солидният захват при вече насочено оръжие. За "динамичните" стрелци е важна бързината и елиминирането на възможноста да ви се закачи ръката (респективно - ръкавицата) по награпяванията когато се стреля за време, докъто във военните приложения, в повечето случай стрелеца има достатъчно време да предвиди употребата на оръжието и да го извади. Това твърдение е субективно, защото има марки,които произвеждат чисто IPSC оръжия, само с награпени дръжки като например фирмата STI. Наистина, там награпяването е по-различно от "тактическите" модели и най-често се състои от 30 кръстосани линии на линеен инч.
Именно тези две особености правят този "горещо" стрелящ "правителствен" размер "G.I." 1911 интересен и ценен. Точен на по-дълго разстояние и силно пробивен патрон, комбиниран с класически модел на надеждна конструкция, предназначена за бърза стрелба.
НА СТРЕЛБИЩЕТО
Пистолета стреля много точно въпреки чувствителните луфтове на затворната кутия спрямо рамата и на цевта към втулката. При по-модерните, тунинговани 1911 тези допуски са минимални, но при по-старите модели са нарочно изработени. За читателите, незапознати с тези особености - ако ви попадне образец който изглежда "раздрънкан" не бързайте да правите друго, освен да се опитате да свалите цената -може да се окаже, че собственика му не е на ясно какво притежава ! Шегата настрана, Ламата се държи прекрасно на стрелбището и отката е силен но поносим. В долното клипче съм се опитал да покажа как изглежда пистолета в едрите ръце на приятелят ми Лари, с който стреляхме. Дръжката е удобна, ергономична по мое мнение, което също е субективно, защото по принцип аз предпочитам ъгъла на дръжката на 1911 и дръжки с подобна G.I. стил извивка в долният заден край.
Отката на Ламата под .38 Super се чувства по-силен от .40 S&W а звука от истрела е, макар и силен, по-глух от този на подобният по "бързина" ТТ33. Искрата, излизаща от дулото е по-голяма от тази на 9мм патрон или .45ACP но е по-"невидима" поради по-бързото изгаряне на +Р заряда на патрона. Спусъка е SA с по-къс, "бърз" ход от нормалният 1911 и освобождава ударника на около 4lb, което е грубо 2кг усилие по мое мнение. И тази преценка е относителна, защото никога не съм го мерил с уред, но определено е по-лек от стандартен 1911 .45ACP. Мерника е стандартен, военен модел, разрешаващ относително бърза, дневна стрелба на 10-15м с различно комбинирани два или три поредни изстрела и доста точни попадения на 25 метровата линия. По-трудно се контролира отката ако трябва да произвеждате два бързи изстрела, но не е нищо с което да не се свикне.
С този калибър спокойно може да се поразяват цели на около 50м. без да ви трябват корекции на мерника, именно поради правата траектория на куршума. Тази характеристика прави оръжието по-скоро нападателно, отколкото отбранително. Според някой разбирания, защитното оръжие би трябвало да има по-голяма спираща сила, което не е съвсем характерно за разглежданият "бърз" куршум, но от друга страна балистиката му разрешава защитаващият се да се цели в по-малки от тялото жизнени органи, като например главата на атакуващият.
От тази гледна точка - да, разглежданият модел може и да се смята за защитен, но както сами се досещате, това е второстепенно предназначение. Да си призная една невинна измама: по-наблюдателните ще забележат, че поразената мишена в средата на клипа е по-различна от тази преди и след кадъра. Просто реших, че такава редакция изглежда по-добре на видео, нищо друго. Растоянието до мишената е около 12м. На 10-12м, нетрениран стрелец би правил според мене групи от 5 попадения в 15-20см радиус, без да бърза,от неподдържана ръка (или ръце), като аз лично за себе си съм открил, че стойката няма значение. Лично аз стрелям от Уейвър стойка (с две ръце, разпространена широко в САЩ), защот я намирам за по-практична, приложена в реална ситуация. "Руската" стойка, когато оръжието се държи с една ръка,странично разположен към целта, според мене е по-добре био-физически обоснована, но непрактична при самоотбрана. Това е лично мнение, аз разбира се може и да бъркам.
ВИДЕО

Надявам се горният материал да е бил полезен за читателите, тези от вас които могат да допълнят или коригират нещо - моля направете го, така всички ще научиме нещо ново.

Няколко думи за безопастноста:

Никога не разглобявайте оръжие преди да сте извадили пълнителя, да сте се убедили, че няма патрон в патронника и когато е възможно и не би повредило оръжието, да сте дали контролен изстрел, насочен в посока в която нама да нараните никого, дори с евентуален рекошет.

Никога не дръжте пръста на спусъка, преди да сте определили целта си, насочили оръжието в нея и сте решени да стреляте. Наистина не искам да ви отегчавам с повече писане, но съм бил свидетел на случай когато ветеран в използването на лично оръжие е произвеждал изстрел, именно благодарение на факта, че пренебрегва такива прости правила за безопастност.

Горният материал е авторски а под линията съм дал списък с ресурсите за допълнителна информация които съм използвал в него.

________________________________________

Ресурси:

http://en.wikipedia.org/

http://38super.net/

http://www.9mmlargo.com/

вторник, 3 март 2009 г.

3ти Март

"Ти празнуваш ли ?" ме пита днес един познат , та в последните часове на деня сядам да драсна два реда дали празнувам и защо.Те малките радости правят живота хубав а като няма кой да ти го оправи живота ... Празнувам , що да не празнувам. При мене , щом има повод да се отпусна малко го използвам , та било и "Комунистически празник" като 3ти Март.От друга страна , си мисля - тогава са умирали хора. Българи. Макар , че по днешните префърцунени и криворазбрани стандарти тея чичкивци и момчета сигурно минават за простички , тогава хората са си ги уважавали защото са отивали да мрат за да променят нещо. Нещо което родите им са запазили за 500 години. Нещо което са помнили 500 години. Нещо ,за което никой от днешните герои с Армани , Версаче и последният красък на Нокиа , без две стотинки в джоба но със самочувствие на руски милионер си няма представа. Българщина. Жалко и тъжно как хората се концентрират върху последствието , не върху акта на нашите си хора , войници , дали живота си за страната си. Един велик българин който аз умирам да цитирам само с едно изречение би казал сигурно пак - "Културица , трябва малко , културица..." Аз не знам какво да кажа. Пия си ракията и си мисля , че по начина по който никой не обръща внимание на наща си страна от празнуването на тая дата , така и никой не обръща внимание и на смъртта на нашите момчета в която и да е война, ако щеш и в Ирак. Всеки разбирател философства кой - кого използвал и между другото , наще си - кучета ги яли. На тоя ден може би трябва да почитат всички които са паднали за страната си , без значение кога и къде , вместо да преценяват събитията през призмата на манипулираните си разбирания. Аз разбира се може и да бъркам. Не живея в България. Не си спомням всичките комунистически и не празници ама си мисля , че когато някой умира като вйник , особено от твоята си държава , си заслужава да се почете. Лека им пръст на тях , живи и здрави на вас а аз си допивам ракията и ще бягам да спя , че почнах да звуча много патриотично.