петък, 13 март 2009 г.

LLAMA .38 SUPER

Предоставям на вашето внимание пистолета Лама VIII Model 9, .38 Super. Макар и рядък модел и калибър, за мене този пистолет има повече сантиментална отколкото колекционерна стойност и преди да се заровиме в сухи детайли искам да Ви запозная с малко исторически факти, предполагам неизвестни набългарският оръжеен ентусиаст.Именно за това си позволявам да бъда малко по-обстоен във фактите, свързани с историята на фирмата, калибъра и самият пистолет. Дано да намерите представената информация за интересна и полезна.
ИСТОРИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ
Фирмата "Gabilondo y Cya" е испанска фирма започнала производството на пистолети през 1904 в Герника. Испания вече е била страна с традиции в производството на специални стомани и испанските пистолети не правят изключение, с едно малко правило: Те или са с много добро или с лошо качество. Проблема на масовите испански производители на оръжие в началото на века е бил, че са имали технология за производство на висококачествена стомана но като количество тя не е биладостатъчна за да задоволи частният сектор на пазара. Държавните поръчки за задоволяване на армията са консумирали голяма част от качествените материали и производствени ресурси и за това рядко може да се намери стандартизирано испанско оръжие за частният сектор, изцяло произведено от качествени материали. Llama ( Испанското произношение е "Йиама" или "Джама", американското - "Лама", означава "Пламък","Факел" ) е запазена марка под която Габилондо са произвеждали копия и оторизирани реплики, предимно на Колт, като по-късно са купили лиценз за промяна на дизайна, както повечето качествени испански фирми от това време. В началото на криерата си фирмата е произвеждала също и голямо количество копия на Нагант.
Голяма част от добрата си репутация Габилондо дължи на контракта с Франция за производство нареволвера Ruby 32ACP с 9 патрона за армията. Между 1914 и 1933 Габилондо наема няколко малки испански оръжейни фирми за "Френската" поръчка и произвежда общо около 300 000 единици от Руби. Фирмата търпи няколко преименувания през годините между двете световни войни а също така произвежда пистолети за още две други фирми под техните запазени марки - Таулер, който е бил известен спортен стрелец, а също и за фирмата Мюгика. Двете продукции са били предназначени предимно за Южноамериканският пазар и от 1933 до 1935 Габилондо изнася големи количества от собствената си продукция,заедно с производството за горните две компании. По това време Габилондо снабдява също и испанските тайни служби с револвери и автоматични пистолети предимно копия на Колт.
Интереса на производителите на оръжие по това време към Южна Америка се дължи предимно на факта,че калибъра 9мм във всичките му варианти е бил разрешен за цивилното население в повечето страни от този регион, докъто .45ACP е бил запазен предимно за дъжавните институции. Испанските фирми са имали езиковото предимство, продавайки в Южна Америка и освен това е важно да се отбележи, че репликите произвеждани за този пазар, поради малкият калибър не са изисквали специално качество на материалите и изработката, характерни при производството на по-големият, оригинален 1911 калибър - .45Именно заради това и много от произведените оръжия не са имали стриктен качествен контрол, което се отразява и на репутацията на някой от вносителите в Южна Америка. Съответно, благодарение на тези факти днешният северно-американски оръжеен ентусиаст няма много високо мнение за испанската продукция за Южна Америка като цяло. Габилондо са наводнявали пазара с модификации на 9мм реплики на Колт 1911, което, комбинирано с относителнодоброто им качество ги е правило особено ценени там. След Втората Световна Война, фирмата има своите върхове и падения, като се концентрира върху модифицирането на 1911 а също така създава няколко много успешни модела, като например М82 който е приет на въоръжение в испанската армия. През деведесете години на миналият век Габилондо произвеждат с голям успех качествени копия на Пара Ординанс (Para Ordinace, днешни Para USA), известни с по-големият капацитет на пълнителите си, като отново, основна част от продукцията им е била насочена към южноамериканският пазар, благодарение на популярноста на произвежданите калибри и не особено високите изисквания и стандарти.Фирмата изпада в невъзможност да поддържа традиционното си ниво на качество едновременно с правенето на печалба към края на века и фалира през 1999год. Част от работещите във фирмата решават да продължат производството но и тяхното ООД окончателно фалира през 2003год.В САЩ , Габилондо са внасяни от фирмите Stoeger Arms Corporation, SGS Importers, Eagle imports и Import Sports.
ОСОБЕНОСТИ НА ПАТРОНА
Тук е местото да се спра на калибъра на пистолета -.38 Super или както е правилнотопълно наименование - .38 Super Autoмаtic ,някъде ще го срещнете също като "+Р", за разлика от .38 АСР който макар и с почти идентични размери , има по-слаб заряд от .38 Super. Обръщам повече внимание на сравнението между споменатият калибър и други три вида патрони , защото, първо .38 Super е бъркан извънредно често с .38 и Largo и второ, защото бих искал да го сравня с най-широко използваният калибър - 9Х19 Para/Luger. Нарочно използвам двете названия на 9Х19 защото в Северна и Южна Америка той е известен по името на създателя си , докъто в Европа епопулярен под името което му е дадено от Лугър.Аз лично намирам, че стрелящите братя би трябвало да знаят особеностите на тези патрони, предимно от съображения за безопастност и после за обща информация. Известният между стрелящите със шеговитият прякор "Мексикански Магнум" .38 Super патрон не е нищо друго освен добре извесният ни 9мм (9.04мм) куршум, върху заряд произвеждащ по-голямo налягане от нормалният 9Х19 Пара/Лугер. Колкото и ясно и кратко да звучи подобен опит за дефиниция , сигурен съм , че може да се изпишат стотици страници с техническа и не толкова информация, касаещи форма на патрона, размери на гилзата, заряди, възпламенители, балистични характеристики и т.н.т.На долната снимка се вижда ясно разликата между .38 Super и 9X19 Para/Luger .
Както можете да сравните сами освен почти еднаквият диаметър, дължината , формата и заряда на двата патрона са съвсем различни. Като споменах и преди - .38 Super е "екзотичен" патрон, в никакъв случай не искам да го представя като по-добър, въпреки че си има някой предимства. Ето и размерите на 9Х19 Para/Luger: По-надолу са размерите на .38 Super.
Снимките са кликабилни и можете да ги отваряте в нов прозорец ако не са достатъчно ясни в този текст.

На долната снимка пък се вижда разликата между .38 Super и .38Largo - един от най-често бърканите с разглежданият модел куршум.

Първоначално Колт е тествал куршуми и заряди за създаването на ловен патрон и когато са експериментирали със 9mm разновидности, открили, че по-мощният заряд на .38ми калибър дава по-права траектория, разрешаващ на същият външен размер гилза да се сложи по-тежък 9mm куршум и да се постигне по-голяма точност с прострелваните образци, приемащи този калибър и заряд.
Обозначението ".38 Super " e въведено през 1929год. когато патрона започва да се използва в самозарядни пистолети от съображения за сигурност, за да не се бърка с 38ACP и за да не се зареждат по-мощни амуниции в оръжия които биха приели същият размер патрон но не биха издържали по-високото налягане на газовете. Две неща са много важни да се знаят от сериозният оръжеен ентусиаст, които са пряко свързани със безопасноста на стрелбата и боравенето с оръжие, когато сравняваме последните четири вида патрони и които се чувствам задължен да спомена тук а именно: Макар дефакто това да са куршуми с еднакви размери и три от четирите патрона да пасват в патронниците на определени модели, зарядите са съвсем различни и никога не трябва да използвате .38 Super в система предназначена за 9mm Largo или.38ми калибър.
Известни са също така модели пистолети, предимно произвеждани в Испания, включително и от Габилондо за които говориме, които приемат 9mm (9Х19) и .38 Super, със патронници наречени "Tolerant Chamber", но това са малки серии и ако оръжието не е специално обозначено с двата калибъра, никога не експериментирайте. Също така, за тези от вас който се увличат по Динамична Стрелба (IPSC) и имат възможноста да си зареждат сами патроните е много важно да спазват инструкциите на производителя на гилзи - в САЩ е добре известен термина "Super face" свързан със състезателите по Динамична Стрелба предимно през 80те години, зареждащи по-силен заряд в патроните си с цел да постигнат още по-равна траектория от и без това достатъчно "правата" балистика на .38 Super. Много от олекотените спортни пистолети на са издържали на по-мощният заряд и са се пръскали в ръцете на стрелящите. Макар че се спряхме на някой специфични особености на разглежданият патрон в сравнение със сходните калибри , две са важните особености които със сигурност го правят коренно различен от всички тях: Първо - дизайна на гилзата. За разлика от 9Х19mm и 9 Largo , пръстена в основата на гилзата на 38. Super е по-издаден извън тялото на самата гилза, докъто при първите два калибъра споменатият пръстен е наравно с размера на гилзата. В САЩ този вид пръстен се класифицира като "полу издаден".Тази характерна особеност разрешава на .38 Super да бъде зареждан и в някой видове револвери без да се използват т.н. "Moon Clips", кръгли пластини, конструирани с цел да зареждат патрони, създадени за автоматични пистолети в барабана на револвер. На този етап е важно е да се запомни , че разглежданият патрон е механично различен от 9mm Para/Luger и 9mm Largo но не и от 38ACP. Втората съществена разлика е налягането на газовете. Макар почти идентични по размер .38 Super и 38ACP , първият създава много по-силно налягане.В следващата импровизирана таблица можете да сравните данните на четирите сравнявани патрона :
Горните стоийности са относителни и са представени в "европейски",метрични мерки.
За база са взети приблизителни стойности от простреляни образци през 4.5 или 5 инча дуло, на FMJ куршум с приблизително еднаква тежина, при приблизително еднакви температурни условия. Ясно се вижда, че от трите приблизително еднакви по размер патрона (Largo, 38ACP и .38 Super), .38 Super има най-голямо дулно ускорение и енергия. Важно е да се отбележи, че по-модерният 9Х19 Para/Luger постига почти същите показатели като Largo и 38ACP, но с по-малък размер гилза, което е за сметка на заряда. Нека пак да припомня, че тези данни са относителни - 9mm куршум ще бъде измерен по различен начин, най-грубо казано(защото не споменавам десетки други фактори като стъпка на нарязване, вид на нарязването и т.н.т.), изстрелян през къса или дълга цев, което е вярно и за всеки един друг куршум и калибър. В началото на "кариерата" си .38 Super е станал известен с "правата" си балистика, което го е правило предпочитан калибър на специалните полицейски служби, не само в Испания и Южна Америка, но и в САЩ. Когато е създаден, през 1929 год, патрона е бил с най-мощен заряд, поне по спецификации, което, заедно с бронебойните качества на някой от произвеждащите го фирми става предпочитан размер на престъпници и полицаи. Известни са случаи когато агенти на ФБР са прострелвали двигател на кола със споменатият калибър. Нещата се променят с въвеждането на S&W .357 Magnum през 1935 год. но както споменах по-нагоре, патрона остава предпочитан за сериозните стрелци в Южна Америка и по-късно бива "открит" в турнирите по Динамична Стрелба.
МОДЕЛ
Разглежданият тук образец е Llama VIII,Model 9 под калибър .38 Super произведен в началото на седемдесетте години. В момента работя по него - полирам затворната кутия, търся някой част които искам да сменя и после ще го оксидирам наново, така че ще имам възможноста да ви представя още едно сравнение - да видим в коя модификация пистолета е по-добър. Моят екземпляр е в много добро състояние макар че с него, явно е стреляно много. Аз съм прострелял може би само около 500-600 патрона поради простата причина, че тук .38 Super амунициите са доста по-скъпи от нормалните 9мм. калибри. За кутия от 50 парчета ще трябва да кихнете между $20 и $30 в зависимост от производителя. Тук е мястото да споменем и недостатъците на испанските пистолети,един от най-известните - капризни от към патрони. Широко известният тип куршум - FMJ, или напълно покрит (облечен) с по-твърд метал куршум, по-често срещан като "Ball ammo" или още "Hardball" е предпочитана храна на испанските самозареждащи се пистолети. Дайте им нещо по-различно и няма да зареждат патронника или ще заклещват патрона на половината път. В случая проблема не е в пистолета а във времето. Нека не забравяме, че 1911 е дизйн от началото на века, когато хардбол-а е бил нормален, широко разпространен патрон и концепциите за кухи върхове и изместени центрове на тежест са били или екзотика, или запазена марка на държавните институции. На следващата снимка се вижда оригиналният дизайн на патронника на 1911. Посочената част се нарича "feed ramp" или рампа по която куршумите се плъзгат в патронника. Тази рампа в нашият случай е само с дължината на материала от който е изработен патронника. В по-новите модели 1911, разработвани след масовото навлизане в частният сектор на куршуми различни от FMJ, тази рампа е продължена надолу и почти стига пред първият патрон в пълнителя, осигуряваща по този начин плавното зареждане на патрон в патронника.
Много от италианските и немските марки имат удължена захранваща рампа в моделите си, но както казах преди - испанците, благодарение на масовите поръчки не са обръщали толкова внимание на такива подробности а и не са имали производствени ресурси за да произвеждат технически качествени компоненти нa на конкурентна цена. Наличието на удължена патронникова рампа в модерен пистолет е признак за високо качество или на тунингован екземпляр.
Размера на пистолета е 220мм. Х 141мм. Х 32мм. и тежи 38oz с незареден пълнител.
ЧАСТИ
Ламата е типична 1911 компановка под .38 Super калибър и работи по същият начин. Разглобен точно така, както се разглобява известният Колт, пистолета не изглежда
по-различно. Класически Браунингов 1911 с дулна втулка, къса ос (водач) на възвръщателната пружина и 5" цев, размер известен още като "Правителствен", с 9 патронен едноредов пълнител, благодарение на по-малкият по размер от .45ACP калибър. Характерна особеност на този модел е, че задната част на дръжката е изпълнена като модел, известен като "военен" или "G.I.", така известният 1911-А1. Той е представен от къс предпазител за петлето, наричан "Beaver Tail" и извит в долната си част "Back Strap" - "капак" който покрива пружината на ударника на 1911. Оригиналният 1911 за сравнение е имал плосък "Back Strap" и равна предна част на дръжката.Тук могат да се изпишат още много страници, аз ще го оставя за друг път но ще се спра на един интересен детайл. Обърнете внимание на "мостчето" през което минава лоста за заключване на цевта ("спирача" на затворната кутия)- това е характерна особеност по която можете грубо да датирате един 1911.
Първоначално това е бил оригиналният дизайн на Браунинг, но с времето той е дал дефект - при продължителна употреба на оръжието означеното на снимката "мостче" се е пукало поради малкото материал останал над отвора и закалката на двете шини.
Този "дефект", който в никакъв случай не е пречил на стрелбата, бива елиминиран като просто материала там е бил прорязван изцяло. Моят образец не прави изключение - мостчето е спукано. Тази особеност е вярна в 90% от случаите, в днешно време все още можете да срещнете оръжейници които произвеждат тунинговани 1911 по начина по който Джон Браунинг го е създал -с къс водач на възвръщателната пружина и мостче над спирачката на затвора. Нека спомена тук и за един друг недостатък на испанските самозарядни пистолети - не винаги оригиналнитепълнителите, изпращани с новите пистолети са от един и същи производител и с еднакво качество. На долната снимка се вижда фрапиращата разлика между двата пълнителя, които иначе изглеждат идентични. В този случай, по-тесният пълнител почти не е използван - когато стрелям с него, почти всеки трети патрон не може да бъде зареден, застава по средата между пълнителя и патронника и блокира хода на затвора.
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ
Две са разликите обаче, които правят разглежданата Лама исторически интересна и различна от повечето 1911 произвеждани днес а именно - моста между мерните прибори и извивката в долната,предна част на дръжката. За европейският оръжеен ентусиаст тези разлики може би са без значение. За всеки 1911 маниак това са "бонбончета" които не се намират всеки ден.
Нека да обясня - Поради по-"горещият" патрон, при продължително стреляне затворната кутия се загрява повече и в нашият случай моста служи за отвеждане на топлината и не разрешава затворната кутия да се деформира от температурното разширение. Такова инженерно решение усилваконструкцията на затворната кутия и елиминира възможни потенциални дефекти от по-лошокачествена партида заготовки. Друга важна особеност е, че погледнато през мерните прибори нерефлектиращата плоска лента дава възможност на стрелеца да се концентрира в целта без да му пречат евентуалните отблясъците от силната дневна светлина. Повечето сериозни модерни самозареждащи се пистолети имат матирана повърхност на затворната кутия или тя е набраздена с финни прави канали които не разрешават светлинни отблясъци. Друга важна подробност е предната част на дръжката, леко извита в долната си част. Смело мога да твърдя, че не съм срещал сериен модел, произведен в последните 20год. който да има тази извивка. Какво е интересното - тази извивка е характерна за модерните модели за Динамична Стрелба (IPSC) и почти не може да се срещне в толкова "стари" пистолети. Гладките дръжки, според някой участници в дисциплината, разрешават по-бързото вадене на оръжието от кобура, в сравнение с "тактическите", награпени военни дръжки при които се обръща внимание повече на солидният захват при вече насочено оръжие. За "динамичните" стрелци е важна бързината и елиминирането на възможноста да ви се закачи ръката (респективно - ръкавицата) по награпяванията когато се стреля за време, докъто във военните приложения, в повечето случай стрелеца има достатъчно време да предвиди употребата на оръжието и да го извади. Това твърдение е субективно, защото има марки,които произвеждат чисто IPSC оръжия, само с награпени дръжки като например фирмата STI. Наистина, там награпяването е по-различно от "тактическите" модели и най-често се състои от 30 кръстосани линии на линеен инч.
Именно тези две особености правят този "горещо" стрелящ "правителствен" размер "G.I." 1911 интересен и ценен. Точен на по-дълго разстояние и силно пробивен патрон, комбиниран с класически модел на надеждна конструкция, предназначена за бърза стрелба.
НА СТРЕЛБИЩЕТО
Пистолета стреля много точно въпреки чувствителните луфтове на затворната кутия спрямо рамата и на цевта към втулката. При по-модерните, тунинговани 1911 тези допуски са минимални, но при по-старите модели са нарочно изработени. За читателите, незапознати с тези особености - ако ви попадне образец който изглежда "раздрънкан" не бързайте да правите друго, освен да се опитате да свалите цената -може да се окаже, че собственика му не е на ясно какво притежава ! Шегата настрана, Ламата се държи прекрасно на стрелбището и отката е силен но поносим. В долното клипче съм се опитал да покажа как изглежда пистолета в едрите ръце на приятелят ми Лари, с който стреляхме. Дръжката е удобна, ергономична по мое мнение, което също е субективно, защото по принцип аз предпочитам ъгъла на дръжката на 1911 и дръжки с подобна G.I. стил извивка в долният заден край.
Отката на Ламата под .38 Super се чувства по-силен от .40 S&W а звука от истрела е, макар и силен, по-глух от този на подобният по "бързина" ТТ33. Искрата, излизаща от дулото е по-голяма от тази на 9мм патрон или .45ACP но е по-"невидима" поради по-бързото изгаряне на +Р заряда на патрона. Спусъка е SA с по-къс, "бърз" ход от нормалният 1911 и освобождава ударника на около 4lb, което е грубо 2кг усилие по мое мнение. И тази преценка е относителна, защото никога не съм го мерил с уред, но определено е по-лек от стандартен 1911 .45ACP. Мерника е стандартен, военен модел, разрешаващ относително бърза, дневна стрелба на 10-15м с различно комбинирани два или три поредни изстрела и доста точни попадения на 25 метровата линия. По-трудно се контролира отката ако трябва да произвеждате два бързи изстрела, но не е нищо с което да не се свикне.
С този калибър спокойно може да се поразяват цели на около 50м. без да ви трябват корекции на мерника, именно поради правата траектория на куршума. Тази характеристика прави оръжието по-скоро нападателно, отколкото отбранително. Според някой разбирания, защитното оръжие би трябвало да има по-голяма спираща сила, което не е съвсем характерно за разглежданият "бърз" куршум, но от друга страна балистиката му разрешава защитаващият се да се цели в по-малки от тялото жизнени органи, като например главата на атакуващият.
От тази гледна точка - да, разглежданият модел може и да се смята за защитен, но както сами се досещате, това е второстепенно предназначение. Да си призная една невинна измама: по-наблюдателните ще забележат, че поразената мишена в средата на клипа е по-различна от тази преди и след кадъра. Просто реших, че такава редакция изглежда по-добре на видео, нищо друго. Растоянието до мишената е около 12м. На 10-12м, нетрениран стрелец би правил според мене групи от 5 попадения в 15-20см радиус, без да бърза,от неподдържана ръка (или ръце), като аз лично за себе си съм открил, че стойката няма значение. Лично аз стрелям от Уейвър стойка (с две ръце, разпространена широко в САЩ), защот я намирам за по-практична, приложена в реална ситуация. "Руската" стойка, когато оръжието се държи с една ръка,странично разположен към целта, според мене е по-добре био-физически обоснована, но непрактична при самоотбрана. Това е лично мнение, аз разбира се може и да бъркам.
ВИДЕО

Надявам се горният материал да е бил полезен за читателите, тези от вас които могат да допълнят или коригират нещо - моля направете го, така всички ще научиме нещо ново.

Няколко думи за безопастноста:

Никога не разглобявайте оръжие преди да сте извадили пълнителя, да сте се убедили, че няма патрон в патронника и когато е възможно и не би повредило оръжието, да сте дали контролен изстрел, насочен в посока в която нама да нараните никого, дори с евентуален рекошет.

Никога не дръжте пръста на спусъка, преди да сте определили целта си, насочили оръжието в нея и сте решени да стреляте. Наистина не искам да ви отегчавам с повече писане, но съм бил свидетел на случай когато ветеран в използването на лично оръжие е произвеждал изстрел, именно благодарение на факта, че пренебрегва такива прости правила за безопастност.

Горният материал е авторски а под линията съм дал списък с ресурсите за допълнителна информация които съм използвал в него.

________________________________________

Ресурси:

http://en.wikipedia.org/

http://38super.net/

http://www.9mmlargo.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар